Писмо на майката на Михаела

" Казвам се Юлия Асенова и съм на 35 години. Имах щастливо и безгрижно детство. Учих и завърших успешно.

Омъжих се на 19 години. И страданията ни започнаха-10 години чакахме рожба.

В един прекрасен ден аз разбрах, че моето пиленце ще дойде. Слънцето ме озари, лъчите му пронизаха сърцето ми. Роди се моето малко съкровище живо и здраво. Кръстихме дъщеря ни Михаела.

Бях денонощно като орлица над този ангел. Растеше и ни радваше много. Бе обградено с много обич и топлина. Много добре се развиваше умствено и физически. Разбираше всичко.

Много обичаше да му обличам рокли и да играе като певиците, броеше числата до 10, научи от части детски стихчета, знаеше и си казваше името... Много борбено дете (беше).

Докато един ден на 1г и 3м спря да се храни (като мислихме, че е от зъбките). Стана много неспокойна, нервна, агресивна, почна апатия (страх). С нищо не се укротяваше.

Започнахме изследвания-бяха хубави. Детето ми спря да спи, само крещеше, биеше ни всички. Взе да поддържа температура- 37.5-38 градуса. Нямаше никакво заболяване-СПОРЕД ЛЕКАРИТЕ.

Започна голямото мъчение.

Една сутрин стана- единия крак на детето отказа, не можеше да стъпи. Личната лекарка каза : "То му се е схванало".

Михаела стана неспокойна, започна да заеква. Влязохме в болница (в гр.Смолян). Казах на д-р Иванова:

"Детето ми спря да ходи!". В отговор получих:

"Пусни го от ръцете. Ти много си го разглезила".

Детето гореше от температура, направи гърч. Не искаха да ни пуснат да идем в Пловдив. Ние си взехме детето и го заведохме там и докторите започнаха лечение, но всичко беше безуспешно. Дъщеричката ми спря да ходи, да говори, да чува, да плаче, да се смее. Нямаше представа за нищо.

От 23.12.2005г животът ни стана АД.

Лечението в Пловдив продължи 3 месеца , но Михаела гаснеше като свещичка. Доцент Иванов ("Св Георги"гр. Пловдив) опита може би с почти всякакво лечение, но без успех...

Изписаха ни безнадеждно с дишане на "Чайм сток", с температура 38 градуса. Казаха, че нищо не може да се направи. Процесът в мозъка прогресира и с нищо не може да се спре. И до ден днешен е така.

Определиха диагноза ЛЕВКОДИСТРОФИЯ (неуточнено от какво е причинено). Изписаха ни на 22.03.2006, а детето ми вече беше пълен труп. Нямаше го вече това дете. То се превърна в спомени. Бях сломена от мъка. Болка разкъсва моето сърце.

Пустиня е вече в нашия дом. Няма радост.Няма щастие. Животът ни не е пълноценен,без смисъл е и значение.

Четвърта година Михаела е като жива кукла все чакам и се надявам да ми каже:

- "Мамо".

Гледа ме с тези красиви големи очички,като мънички звездички и чака помощ. Безсилна съм.

Какво да правя,как да изправя детето си,как да го накарам да проговори... ГОСПОДИ, дай ни сили. Дай на рожбата ни здраве... Помогни на детенцето ни...

де се радва,да играе,да се смее... да ЖИВЕЕ.

Нека мене да ме няма,само детето ми да си остане. Моля ти се , Боже мили.

Направихме всичко за детето си.Всичко,което ни бе по силите. Подобрение няма.Всичко е без успех. Бяхме три пъти в София в детската клиника „Св. Наум” при доцент Божинова. Лечение не се приложи никакво, само се коментираше и обсъждаше състоянието на детето. Михаелка беше като опитно зайче на стажантите.

Никой не беше виждал и чувал за таази болест, те нямаха никаква практика, дали са го срещали и на теория. Много съм потресена и възмутена от нашите лекари в гр.Смолян. ЧЕТИРИ години това дете не съществува за тях.

Кой им даде дипломите?! Това е хуманна професия преди всичко..., но в тях няма нищо човешко.

Какво са си мислили като дават Хипократова клетва?! Жалко….

Михаелка до днес е така неподвижна. Не говори. Храни се със сонда. Физически се развива добре, расте си нормално.

МЕЧТАЯ да излезе от будната кома, да се събуди от този страшен сън, да се върне към живота. Нека животът ни стане пълноценен и смислен, да опитаме да върнем това невинно създание заедно към живота. Да подредим играчките, да купим пак обувки, чанти, книжки. Да се чуе неговият глас, неговите думи.

Мишето чака НАШАТА помощ. В тези очички има жажда за ЖИВОТ.

Искам да БЛАГОДАРЯ на всички мили и добри хора за всичко.

Бъдете живи и здрави. БОГ да ви пази. АМИН. ..."

Заедно всички можем да помогнем за сбъдването на чудото и да спасим един невинен детски живот. Клиника в Германия,, към която родителита на Михаела са се обърнали се е съгласила да лекуват детето там. Нужни са 7 000 евро .ДА СПАСИМ МИХАЕЛА !!!!!!!

Банка ОББ

BG 38 UBBS 80021093375620